Как работи умът?
Например чувате любимата си песен и започвате да си я припявате. В ума ви започват да нахлуват спомени за опредени събития свързани с тази мелодия или текст. Припомняте си все по-добре чувствата, свързани с тези спомени. Всяко конкретно събитие и чувствата, които са го съпътствали, винаги вървят заедно. При дадената случка идват и вълненията, усещанията, емоциите – възстановяваме онова, което сме видели, чули, усетили, помирисали, разбрали или не разбрали и други субективни възприятия. За съжаление, не винаги можем да се пренесем в миналото и да дадем обективна оценка на тези сетивни възприятия – позитивни или негативни са били те за нас.
Защо ни е нужно това ли?
Например, за да поемем контрола над защитните си механизми и тяхната роля в живота ни да стане несъществена. Защото те влияят на мислите и поведението ни без дори да осъзнаваме, че съществуват. Това са механизми, които ни предпазват – защитават здравето ни от несъзнаваните психични съдържания, но също и деформират преценката ни за действителността. Те замъгляват всички онези мисли и спомени, които са в главата ни, но за които бихме предпочели да не знаем. Става въпрос за: спомени, представи, фантазии, които са силно емоционални и които човек скрива от самия себе си посредством точно тези защитни механизми. Затова ги приемаме и до голяма степен те благоприятстват и ни правят адаптивни, като ни съхраняват и обезпечават психичното ни здраве посредством незнание, но ни отдалечават от обективизма на реалността.
Без дори да подозираме, несъзнаваните съдържания ни оказват голямо влияние. Според Зигмунд Фройд обичайно за всеки един психичен процес е да се развие и да стане осъзнат. Възможно е обаче, той да бъде цензуриран от защитните механизми и да достигне до съзнанието деформиран, под формата на сънища, лапсуси, пропуснати действия, невротични симптоми и други.
Какво са защитните механизми?
Защитните механизми са психични стратегии, които хората използват несъзнателно за да избягат от тревожността , фрустрацията и среса на собствените си мисли и тези на околните. При проявлението на защитните механизми реалността винаги се изкривява. Въпросът за защитните психологични механизми на личността за пръв път е поставен от бащата на психоанализата Зигмунд Фройд. Според него, всеки човек използва характерен за своята личност репертоар от психологични защитни механизми. Фройд пише, че дадена мисъл може да бъде:
Съзнателна – Осъзнаваме в момента на протичането й;
Предсъзнателна – Да не се осъзнава в момента на протичането й, но всеки ако пожелае би могъл да го направи;
Безсъзнателна – Индивидът не може да я осъзнае, дори и да желае това, защото тя съществува извън съзнанието му;
Появата им може да бъде епизодична най-вече, като реакция на травматични събития, въздействащи върху психиката, но някои от тях могат да станат част от личността на човека. Основната психодинамична функция на тревожността е да помага на човека да избяга от осъзнатите у себе си неприемливи инстинктивни импулси и да поощри удовлетворяването на тези импулси с принадлежащи способи в подходящото време. Защитните механизми на Егото помагат за осъществяване на тези функции и охраняват човека от прекомерна тревожност и стрес.
Ана Фройд, дъщерята на Зигмунд Фройд и един от най-верните му последователиправи йерархична класификация на защитните механизми от психологично естество според относителната степен на зрелост на личността в нейните отделни етапи на развитие:
- Нарцистични защити Проявяват се при децата и при някои лица с психични разстройства;
- Незрели защити Проявяват се в детска и юношеската възраст, но се срещат и при зрели възрастни хора;
- Невротични защити Проявяват при хора в различна възраст, подложени на психичен стрес и при възрастни хора с невротични проблеми;
- Зрели защити Проявяват в зрялата възраст на психично здрави хора). Представляват адаптативни социално-психологични, здравословни механизми, характерни за психично здравия човек в зряла възраст;
Ето някои от най-разпространените защитни механизми:
Изтласкване
Защитен механизъм, който се изразява в недопускане на определени психични съдържания и избирателното забравяне на случка или събитие, свързано с конфликт, стрес или травмиращи състояния, които се съхраняват в подсъзнанието и при други подобни ситуации могат да се актуализират с нова сила. При изтласкване се отстраняват чрез отхвърляне от съзнанието нежеланите и стресиращите импулси. То е безсъзнателен отказ да се признае определено психическо съдържание, което плаши, предизвиква вина, тревога или е неприятно и стресиращо. Това е първичният процес, който стартира всички останали психични механизми. Например: След изтласкването може да последва рационализация или проекция;
Проекция
Личността не съзнава собствените си нежелани черти и емоции. Несъзнавано тя ги изтласква в подсъзнанието и след ги проектира извън себе си – върху другите. При проекцията вътрешните импулси се възприемат като неща, които са вън от Аза, неща, които не му принадлежат и се изместват във външния свят. Проекцията позволява на личността избягването на отговорност за собствените й прояви. В детството този механизъм се използва особено интензивно. Чрез него децата отричат собствените дейности и желания, когато те станат опасни, и прехвърлят отговорността за тях върху някакъв външен фактор;
Рационализация
Способност за справяне с емоционални конфликти и вътрешни или външни стрес-фактори чрез скриване на истинските мотиви на собствените мисли, действия или чувства с помощта на старателно изработване на успокояващи и самодостатъчни, но неверни обяснения. Тя е техника за справяне с тревожността и фрустрацията. Има отношение към аргументацията, при което ирационалното поведение изглежда напълно разумно и се оправдава от околните. Например: Жена ненавижда своя колежка, защото последната й напомня на майка й. Но тя мисли, че я мрази, защото е неамбициозна, лицемерна, мързелива и т.н.;
Отричане на реалността
Най-примитивният защитен механизъм, при който човек омаловажава конфликта и аспектите на конфликтната ситуация, като ги интерпретира така, че да изглеждат по-малко заплашителни и застрашаващи го. Подсъзнателен отказ да се приеме или човек да се изправи пред заплашваща ситуация. Проявява се в отказ да се разбере реалната причина за поведението. Например: Жена се развежда, защото мъжа й й изневерява, но тя отрича това – не проявява никаква скръб и гняв, а напротив: говори за бившия си съпруг и се държи така сякаш той все още е настоящ и приема съперницата си за част от семейството. Говори с гневен глас, мимиката на лицето изразява злост, но тя отрича. Алкохолиците често отричат своята зависимост от алкохола. Родител, чието дете се е провалило в поведението е склонен да отрече „моето дете не може да извърши това“;
Фантазиране
Механизъм, при който личността не може да осъществи дадени желания и потребности в реалността, затова се реализират във фантазията, за да се смали фрустрацията и неудовлетвореността. Например: Господин или госпожа искат да бъде красив/а, богат/а и известен/а, но са нисък/а, пълен/а и посредствен/а. Той или тя често фантазира, когато остава насаме, че образа, който вижда в огледалото е нереален, огледалото е криво, няма пари, защото не са му/й нужни в момента, но поради космополита на неговата/нейната личност, може да си ги набави лесно и бързо;
Интелектуализация При изпадане в травматична ситуация, започва да се използва прекомерно силно абстрактното мислене и обобщение за контролиране на тревожните усещания или свеждането им до минимум и разсъдъка с цел да избегне и заглуши емоционалният аспект на ситуацията. Например: „Колкото повече мисля, толкова по-малко чувствам!“;
Сублимация
Защитен механизъм, при който личността превръща своите „забранени“ импулси и нагони в социално приемливи, творчески дейности или трансформиране на неприемливи потребности в приемливи амбиции и действия. Дава възможност в процеса на адаптация човек да измени своите импулси, така, че да ги прояви в социално приемлив израз (мисли, действия). Приема се като единствено здрава, конструктивна стратегия за обуздаване на нежеланите импулси, тъй като позволява да измени целта и/или обекта на импулсите без сдържане на проявлението им. При сублимацията е възможно и поставяне и реализиране на цели от висшите етажи от скалата на човешките потребности. Например: Човек със силно неосъзнати садистични импулси може да стане хирург;
Сублимация Защитен механизъм, при който личността превръща своите „забранени“ импулси и нагони в социално приемливи, творчески дейности или трансформиране на неприемливи потребности в приемливи амбиции и действия. Дава възможност в процеса на адаптация човек да измени своите импулси, така, че да ги прояви в социално приемлив израз (мисли, действия). Приема се като единствено здрава, конструктивна стратегия за обуздаване на нежеланите импулси, тъй като позволява да измени целта и/или обекта на импулсите без сдържане на проявлението им. При сублимацията е възможно и поставяне и реализиране на цели от висшите етажи от скалата на човешките потребности. Например: Човек със силно неосъзнати садистични импулси може да стане хирург;
Идентификация
Приемане върху себе си личностните характеристики на друг човек. Идентификацията най-често се свързва с понятието за Едипов комплекс / Комплекса на Електра. Когато детето осъзнае своите чувства към родителя от противоположния му пол и олицетвори другия родител в противник. В края на периода на Едиповия комплекс / Комплекса на Електра детето се идентифицира със своя „противник“ или чрез идентификация с родителя от своя собствен пол, така избягва чувството за вина и страха от „кастрация“. Например: Омразата преминава в пълна или частична идентификация;
Екстернализацията Защитен механизъм, представляващ по-общ термин на проекцията. Тя представлява тенденция за възприемане във външния свят и външните обекти на елементи от собствената личност, включително нагонови импулси, конфликти, настроение, нагласи и стил на мислене. Това е вярването, че външни сили и обстоятелства са причина за дадено поведение. Този механизъм позволява избягването на отговорност за собственото поведение;
Интроекция Привнасяне от външния свят в психиката на неща не характерни за нея. По този начин детето усвоява правилата и нормите, идващи от възрастните. Например: Детето получава инструкции: „Никога не трябва да се постъпва така, защото другите ще те сметнат за лош човек.“;
Агресия
Най-често срещаният и използван защитен механизъм. При наличие на неосъзнат страх и отхвърленост, личността реагира агресивно и нападателно;
Идентификация с агресора или нападателя Може се прояви при хора, станали жертва на насилие. Те приемат образа на насилника и извършват подобно насилие върху друг, по-беззащитен от тях;
Пасивно-агресивно поведение Вид защита, при която импулсите, които са „забранени“се проявява като индиректна агресия към другите или към себе си. Манифестирането на такова поведение включва провали, отлагане или заболявания, които въздействат повече на другите. Например: Агресията преминава в автоагресия, сексуалният нагон в автоеротизъм;
Изместване
Защитен механизъм, при който емоционалния конфликт се измества от една идея или обект към друга, която наподобява оригинала по някои свои качества. Концепцията, при която несправянето в една сфера на изява ни насочва и активизира в друга. Пример: Дете, което, бидейки ядосано на някого, но същевременно страхувайки се да прояви яростта си, удря или наранява себе си. Също и след санкционирането от вишестоящ, може насъбрания гняв да се излее върху близък човек.;
Компенсация Изравняване на физиологични или психични дефицити чрез високи постижения в някаква област с опити да се замести някое чувство на неадекватност чрез постигане на успех и превъзходство по друг начин. Стремеж към постигане на успехи в област, за която има несъзнавано усещане за малоценност и несигурност. Например: Господин с ниска самооценка и малоценност по отношение на атлетичност ще вложи много усилия в това да спортува, да тренира и развива мускулите си, за да се справи с това несъзнавано чувство.
Контролиране
Опит да се управляват или регулират събитията или обектите от обкръжението, с цел да се мимимализира и контролира тревожността и решаването на вътрешните конфликти
Изолация Защитен механизъм, при който имаме частично изтласкване. Желанието или съответния спомен от миналото си запазват достъпа до съзнанието, а емоцията е отделена от подходящото съдържание и по този начин се получава хладнокръвно справяне с теми, които иначе биха били заплашващи или емоционално претоварващи. Например: Бившите съпрузи се налага да комуникират и след раздялата си, по много различни причини и се стараят това да се случва в рамките на добрия тон, въпреки силните негативни емоции, които изпитват;
Потискане Избягване на тревогата, като не се позволява на мъчителните мисли да проникнат в съзнанието. Например: Реализацията на силното желание на служител да изрази гнева си и да се нахвърли на своя началник или колеги по време на събрание, не се осъзнава актуално и те после забравят отправените им обвинения.
Регресия
Реакциите при регресията са импулсивни, често придружени с неоснователни рискове и агресивни действия срещу авторитети. В ситуации на затруднение и фрустрация хората често регресират към по-ранни образци на адаптация, актуализирайки инфантилния си опит. Преход на инфантилно ниво на поведение, реагиране и разсъждение като способ за защита от психотравмиращи състояния. Пример: Личност, изправена пред конфликт, стрес и фрустрация, може да се върне към по-ранен етап, в който се е чувствала сигурна и обгрижена, да се избегне актуалната конфликтна и стресогенна ситуация;
Свръхалтроизъм Личността изпитва удовлетворение единствено от това, че може да служи, да помага на другите хора с полезни за тях действия и чрез съпреживяване на техните чувства, като игнорира собствените си потребности и чувства.
Соматизация
Тенденцията за реагиране с телесни /вместо с психични/ прояви. Пример за соматизация може да бъде продължителното главоболие и др.;
Конверсия Превръщане на импулси, които не може да се реализират в телесни симптоми, чрез които изтласканото желание се демонстрира символично на органно или функционално ниво. Например: Трудност да се преглъща във връзка с неспособност да се преглътне някаква обида или повръщънето, като отвращение от недопустимост на действията на някого;
Психосоциална защита Пренасянето на вътрешно-психичните конфликти в реалността. Например: На сина се поставят големи изисквания, той е длъжен да замести баща си, да достигне социален престиж, който е бил недостъпен за бащата;
Формиране на реакция Поведения и нагласи, които са противоположни на изтласканите.
Аскетицизъм и самоизолация Обхваща директно отхвърляне на всички съзнателно преживявани удоволствия, елиминиране на удоволствието като един от аспектите на човешките преживявания. Забелязва се самозабрана за изпитване на радост и щастие и негативни чувства към всички, които са щастливи, доволни и хармонични в живота и взаимо- отношенията си;
Изкупление
Непрестанен несъзнаван стремеж да се търси страдание и неудовлетворение, чрез които да се изкупят осъдителни желания, помисли и фантазии, които също са неосъзнати. Пример: Човек започва неволно да се самонарянява при вършене на домакинска работа или ще се пореже или изгори или нещо друго;
Отменяне Действия целящи отменянето на някое зло, което се допуска(мисли), че е сторено, като по този начин се елиминира тревожността, породена от първоначалното поведение.
Анулиране
Опит да се заглади вината за дадено неприемливо желание или постъпка с помощта на ритуални действия.
Надявам се да е била интересна и полезна информацията, която селектирах. Ако имате въпроси винаги може да се свържете с мен на посочените координати или натиснете ТУК.
